Eсе "Земята наш дом"

Човекът се е родил на Земята и тя е неговият голям дом. Той може да мечтае за други планети, но винаги остава свързан с нея, защото тя е неговият източник на живот и той е длъжен да се научи да експлоатира нейните природни богатства разумно, като истински стопанин. Вече живеем в XXI век и сме станали свидетели на фантастичните постижения на техническият прогрес. Но те имат и своите негативни черти -вредно въздействие върху околната среда.

Ние обитаваме една планета, но няма да бъде пресилено, ако се каже, че се държим като лоши съквартиранти в общо жилище. Всеки смята себе си за собственик на дома, всеки иска да се разпорежда и да използва удобствата му. Този наш дом - Земята, която ние обитаваме от милиони години вече почти не е в състояние да се справя сам с щетите, които ние му нанасяме.Затова нека и помогнем. Това днес може да се постигне само в така наречените резервати, там където стопанската дейност е забранена и присъствието на хора се допуска само в особени случаи.

Няма човек, който да не обича да пътува, а нашата родина винаги е будела възхищение у многобройните си посетители със своите красиви кътчета. Те са златни късове от природата, уникални лаборатории под открито небе, съхраняващи в себе си безценни и почти изчезващи от лика на Земята растителни и животински видове. Но българина винаги разбира какво притежава една тогава, когато го изгуби.

Хората, имащи възможността да обикалят в чужди страни, ще се натъкнат на народи, защитаващи своята природа безпрекословно Затова там някъде, в чуждите страни, като Монголия например, още се срещат екземпляри, които в България отдавна са изчезнали. По земята ни в древността са живеели интересни видове птици и бозайници, които в последствие са изчезнали безвъзвратно от нашата фауна. Дивият кон - тъпан, козирогът, бобърът, европейският лъв, рисът, дори мечките са на изчезване. Затова сме виновни само ние.Защото убиваме хищниците, за да помогнем на безпомощните полезни видове. В това е нашата грешка. Природата е устроена така, че хищниците да се хранят с изнемощели, стари и болни животни. В нормални условия антилопата е по бърза от лъв. Природата не е само красива, тя е и мъдра. Много повече, от колкото ние предполагаме. Нека да не и се месим прекалено. Нека да имаме повече доверие в нейния “разум”, в нейното съвършенство и хармония.

Когато се замислим за хилядите изчезнали видове у нас се поражда известен страх – ще съумеем ли да запазим останалото ни богатство непокътнато за идващите поколения. Защото отношението ни към природата се гради от родителите, учителите, обществото. Все повече и повече се увеличават пустеещите пространства. Залесяването в миналото, сега е само добро положение. Грубите материални интереси относно печалбите от дървен материал изместиха грижата за гората. Дори се стигна до абсурда да се гористи площади и на безценица да се изнася от България дървения ни материал. Като си помислим за колко години израства едно дърво не можем да проумеем що за хора са тези, които го правят. Нека си припомним историята и Петър Велики, който в своя горски закон е предвиждал дори смърт за ония, които изсичат дървета. Гората в България е синоним на Майката природа. Но въпреки това тя е изсичана безразборно. Нашите гори трябва да бъдат защитени със закон! Да бъдат обявени за резервати, за да станат неприкосновени за триони, планове и брадви. Изчезналите до този момент гори са изчезнали, но гибелта им трябва да се помни. Тя е не само едно обвинение към миналите поколения, но също е предупреждение към сегашните.

Трябва да приемем, че зелената природа ни въздейства не само с чистия си въздух, освежавани не само с пъстрите си цветове, действащи успокояващо на зрението, но че тя ни кара също да се чувстваме по-благородни, по-пречистени. Спомням си в тази връзка признанието на поета Вазов в едно негово стихотворение: “ Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила …… “. Ще можем ли и ние него да се почувстваме част от природата , да я съхраним за поколенията и да им предадем любовта и. Защото , ако харесвате миризмата на диви цветя, ако се трогвате от играта на пеперудите, от птичите песни, тогава и можете да се смятате за щастливи хора. Ако можете да се възхитите на залеза, ако обичате да гледате красивото небе обсипано с облаци, ако обичате да ви гали полъха на вятъра, то вие сте много щастливи хора. Това значи, че вие не сте сами и че дори всичките ви мечти да рухнат, няма да сте самотни, защото с вас ще е цялата вселена от зелени дървета, цветя, пеперуди, изгреви и залези, звукове и аромати. Природата е неизчерпаем извор от наслада. Хората неспособни да почувстват красотата на природата можем само да ги съжаляваме. Онзи, който е изпитал благата и красотата на природата, само той знае какво губят онези , които не я усещат и разбират. Когато мислим за природата и нейното опазване, ние всъщност мислим за бъдещето си. Трябва да осъзнаем че сме благословени от Бога, щом като живеем на тази планета, която ни осигурява нормален човешки живот. И да живеем на нея не забравяйки, че тя е част от нас и ние от нея. Защото мъдрият Омуртаг ни е оставил своето послание през вековете: “Човек и добре да живее, умира, и друг се ражда.Нека живеем по-добре!”Защото Земята е наш дом.

Стефка Николаева Цветанова - СОУ” Е. Георгиев” гр. Тръстеник